убегнел е

Речник на българския език

1. убегнел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убегнел е е производна форма на убегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. убегнел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

убегнел е е производна форма на убягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).