убегнело е

Речник на българския език

1. убегнело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убегнело е е производна форма на убегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. убегнело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

убегнело е е производна форма на убягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).