убегнела

Речник на българския език

1. убегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убегнела е производна форма на убегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. убегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

убегнела е производна форма на убегна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. убегнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убегнела е производна форма на убягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. убегнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

убегнела е производна форма на убягна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).