тътрузил

Речник на българския език

1. тътрузил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тътрузил е производна форма на тътрузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тътрузил — мин. деят. св. прич. м. р.

тътрузил е производна форма на тътрузя (мин. деят. св. прич. м. р.).