тътрели

Речник на българския език

1. тътрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тътрели е производна форма на тътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тътрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тътрели е производна форма на тътря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).