тътнел

Речник на българския език

1. тътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тътнел е производна форма на тътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тътнел е производна форма на тътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).