тътнал

Речник на българския език

1. тътнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тътнал е производна форма на тътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тътнал — мин. деят. св. прич. м. р.

тътнал е производна форма на тътна (мин. деят. св. прич. м. р.).