тършува

Речник на българския език

1. тършува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тършува е производна форма на тършувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тършува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тършува е производна форма на тършувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. тършува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тършува е производна форма на тършувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).