търчи

Речник на българския език

1. търчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

търчи е производна форма на търча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. търчи — повелително наклонение, ед. ч.

търчи е производна форма на търча (повелително наклонение, ед. ч.).