търчаха

Речник на българския език

1. търчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търчаха е производна форма на търча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

търчаха е производна форма на търча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).