търчах

Речник на българския език

1. търчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

търчах е производна форма на търча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. търчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

търчах е производна форма на търча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).