търчало

Речник на българския език

1. търчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търчало е производна форма на търча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търчало е производна форма на търча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. търчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

търчало е производна форма на търча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. търчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

търчало е производна форма на търча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).