търчали

Речник на българския език

1. търчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

търчали е производна форма на търча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търчали е производна форма на търча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. търчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

търчали е производна форма на търча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. търчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

търчали е производна форма на търча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).