търчала

Речник на българския език

1. търчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търчала е производна форма на търча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търчала е производна форма на търча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. търчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

търчала е производна форма на търча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. търчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търчала е производна форма на търча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).