търчал

Речник на българския език

1. търчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търчал е производна форма на търча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търчал е производна форма на търча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. търчал — мин. деят. св. прич. м. р.

търчал е производна форма на търча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. търчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

търчал е производна форма на търча (мин. деят. несв. прич. м. р.).