търтила е

Речник на българския език

1. търтила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търтила е е производна форма на търтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търтила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търтила е е производна форма на търтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).