търти

Речник на българския език

1. търти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

търти е производна форма на търтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. търти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

търти е производна форма на търтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. търти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

търти е производна форма на търтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. търти — повелително наклонение, ед. ч.

търти е производна форма на търтя (повелително наклонение, ед. ч.).