търтели

Речник на българския език

1. търтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

търтели е производна форма на търтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

търтели е производна форма на търтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).