търтела

Речник на българския език

1. търтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търтела е производна форма на търтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търтела е производна форма на търтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).