търсил си

Речник на българския език

1. търсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

търсил си е производна форма на търся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. търсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

търсил си е производна форма на търся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).