търсил

Речник на българския език

1. търсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търсил е производна форма на търся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търсил — мин. деят. св. прич. м. р.

търсил е производна форма на търся (мин. деят. св. прич. м. р.).