търпи

Речник на българския език

1. търпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

търпи е производна форма на търпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. търпи — повелително наклонение, ед. ч.

търпи е производна форма на търпя (повелително наклонение, ед. ч.).