търпели

Речник на българския език

1. търпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

търпели е производна форма на търпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търпели е производна форма на търпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. търпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

търпели е производна форма на търпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. търпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

търпели е производна форма на търпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).