търмъчил съм

Речник на българския език

1. търмъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

търмъчил съм е производна форма на търмъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. търмъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

търмъчил съм е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).