търмъчило си

Речник на българския език

1. търмъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

търмъчило си е производна форма на търмъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. търмъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

търмъчило си е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).