търмъчило е

Речник на българския език

1. търмъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търмъчило е е производна форма на търмъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търмъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търмъчило е е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).