търмъчило

Речник на българския език

1. търмъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търмъчило е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търмъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

търмъчило е производна форма на търмъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).