търмъчила

Речник на българския език

1. търмъчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търмъчила е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търмъчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

търмъчила е производна форма на търмъча (мин. деят. св. прич. ж. р.).