търмъчил

Речник на българския език

1. търмъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търмъчил е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търмъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

търмъчил е производна форма на търмъча (мин. деят. св. прич. м. р.).