търмъчи

Речник на българския език

1. търмъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

търмъчи е производна форма на търмъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. търмъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

търмъчи е производна форма на търмъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. търмъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

търмъчи е производна форма на търмъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. търмъчи — повелително наклонение, ед. ч.

търмъчи е производна форма на търмъча (повелително наклонение, ед. ч.).