търмъчело е

Речник на българския език

1. търмъчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търмъчело е е производна форма на търмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).