търмъчела е

Речник на българския език

1. търмъчела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търмъчела е е производна форма на търмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).