търкулнете

Речник на българския език

1. търкулнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

търкулнете е производна форма на търкулна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. търкулнете — повелително наклонение, мн. ч.

търкулнете е производна форма на търкулна (повелително наклонение, мн. ч.).