търкулнели

Речник на българския език

1. търкулнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

търкулнели е производна форма на търкулна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търкулнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

търкулнели е производна форма на търкулна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).