търкулнел

Речник на българския език

1. търкулнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търкулнел е производна форма на търкулна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търкулнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

търкулнел е производна форма на търкулна (мин. деят. несв. прич. м. р.).