търколяло

Речник на българския език

1. търколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търколяло е производна форма на търколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

търколяло е производна форма на търколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).