търколил е

Речник на българския език

1. търколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търколил е е производна форма на търколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търколил е е производна форма на търколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).