търколил

Речник на българския език

1. търколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търколил е производна форма на търколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търколил — мин. деят. св. прич. м. р.

търколил е производна форма на търколя (мин. деят. св. прич. м. р.).