търбушило е

Речник на българския език

1. търбушило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търбушило е е производна форма на търбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търбушило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търбушило е е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).