търбушила е

Речник на българския език

1. търбушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търбушила е е производна форма на търбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търбушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търбушила е е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).