търбушила

Речник на българския език

1. търбушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търбушила е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търбушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

търбушила е производна форма на търбуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).