търбушил

Речник на българския език

1. търбушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търбушил е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търбушил — мин. деят. св. прич. м. р.

търбушил е производна форма на търбуша (мин. деят. св. прич. м. р.).