търбуши

Речник на българския език

1. търбуши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

търбуши е производна форма на търбуша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. търбуши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

търбуши е производна форма на търбуша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. търбуши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

търбуши е производна форма на търбуша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. търбуши — повелително наклонение, ед. ч.

търбуши е производна форма на търбуша (повелително наклонение, ед. ч.).