търбушели

Речник на българския език

1. търбушели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

търбушели е производна форма на търбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търбушели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

търбушели е производна форма на търбуша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).