тъпяхте

Речник на българския език

1. тъпяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тъпяхте е производна форма на тъпея (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тъпяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тъпяхте е производна форма на тъпя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).