тъпчел

Речник на българския език

1. тъпчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тъпчел е производна форма на тъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тъпчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тъпчел е производна форма на тъпча (мин. деят. несв. прич. м. р.).