тъпили

Речник на българския език

1. тъпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тъпили е производна форма на тъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тъпили е производна форма на тъпя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).