тъпила

Речник на българския език

1. тъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тъпила е производна форма на тъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тъпила е производна форма на тъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).