тъпил

Речник на българския език

1. тъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тъпил е производна форма на тъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

тъпил е производна форма на тъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).