тъпи

Речник на българския език

1. тъпи — мн. ч.

тъпи е производна форма на тъп (мн. ч.).

2. тъпи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тъпи е производна форма на тъпя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. тъпи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тъпи е производна форма на тъпя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. тъпи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тъпи е производна форма на тъпя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. тъпи — повелително наклонение, ед. ч.

тъпи е производна форма на тъпя (повелително наклонение, ед. ч.).